Ръководства/Регистрация на фирма в България от чужбина

Регистрация на фирма в България от чужбина

Може ли чужденец да регистрира фирма в България?

Въпрос Кратък отговор
Може ли чужденец да притежава 100%? Да — няма обща забрана по гражданство; някои регулирани дейности изискват лиценз
Минимален капитал 1 EUR; при капитал над минимума се внася най-малко 70%
Корпоративен данък 10% върху данъчната печалба
Данък дивидент за физически лица 5% окончателен данък; спогодба може да го намали
Държавна такса 28.12 EUR онлайн / 56.24 EUR на хартия
Срок за произнасяне По закон: до края на следващия работен ден (чл. 19, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ); на практика обичайно 3–5 работни дни
Трябва ли да пътувам? Обикновено за нотариалния спесимен; банката решава дали иска посещение
Свидетелство за съдимост Не се изисква от Търговския регистър за стандартно ЕООД/ООД
Адрес в България Задължителен — реален и достъпен
Разрешение за пребиваване Не — регистрацията и имиграцията са отделни производства

Този гайд е за стандартно дружество с ограничена отговорност — не за клон, не за разрешение за пребиваване и не за регулирана дейност. Целта е да покаже какво Търговският регистър наистина изисква, кои стъпки са пред нотариус и банка и къде е по-сигурно да поеме независим адвокат.

Искате първо да проверите вашия случай? Пет въпроса на Чуждестранни учредители показват дали ви трябва едно пътуване, легализация или адвокат — преди да платите.

Кой може да бъде учредител и какво не се изисква

Българското право допуска български и чуждестранни физически и юридически лица да бъдат учредители на ЕООД или ООД (чл. 65, ал. 1 ТЗ). Гражданството не е пречка, а фирмата може да бъде притежавана изцяло от чужденец.

Две ограничения са важни:

  • Регулирани дейности. Отбрана, телевизия и радиодейност, хазарт, финансови услуги и подобни сектори може да изискват лиценз или допълнителни условия за собственика.
  • Дееспособност и идентификация. Документите трябва да идентифицират учредителя и, когато е приложимо, действителния собственик (UBO).

Чуждестранно юридическо лице също може да притежава българско ЕООД/ООД. В този случай пакетът обикновено включва извлечение от търговския регистър на дружеството, решение на компетентния му орган, декларация за действителните собственици и пълномощно — с необходимия апостил или легализация и превод на български.

Какво не се изисква за стандартна регистрация:

  • българско гражданство или постоянно пребиваване;
  • разрешение за пребиваване — то е отделно производство;
  • свидетелство за съдимост за Търговския регистър;
  • нотариално заверен учредителен акт, ако документът се подписва с КЕП по предвидения ред.
⚠️
Регистрацията на фирма не дава автоматично право да живеете в България. Визата, разрешението за пребиваване и регистрацията на дружество са отделни процедури с отделни изисквания.

ЕООД или ООД за чужденец

  • ЕООД — един собственик. Собственикът може да бъде и управител. Обичайният избор за самостоятелен учредител.
  • ООД — двама или повече съдружници. Дружественият договор определя дяловете и управлението.

И двете форми имат ограничена отговорност и 10% корпоративен данък. Минималният капитал е 1 EUR за двете. Разликата е основно в броя документи и в това кой взема решенията. Пълното сравнение е в ЕООД или ООД — коя правна форма да изберете?.

За чужденец, който стартира сам, ЕООД обикновено е по-простият маршрут: един собственик, един управител и един набор документи. ООД е по-подходящо, когато двама или повече души споделят собствеността и искат ясни правила за управление.

Документи за чуждестранни учредители

Граждани на ЕС и ЕИП

В стандартния случай валиден паспорт или лична карта е достатъчен за идентификация. Търговският регистър може да изиска заверен превод на документи, които не са на български (чл. 18 ЗТРРЮЛНЦ). При специфични случаи са възможни допълнителни документи — уточнявайте списъка към датата на подаване.

Граждани на трети страни

Типичният пакет е:

  • Паспорт — валиден и с ясно четливи данни.
  • Апостил или консулска легализация на чуждестранните официални документи според държавата на издаване.
  • Заклет превод на български, когато документът не е на български.
  • Нотариално заверени съгласие и образец от подписа на управителя (чл. 141, ал. 3 ТЗ).
  • Пълномощно, ако подписва или подава представител.
  • Декларация по чл. 141, ал. 8–9 ТЗ от управителя (ограничения, свързани с несъстоятелност и други законови пречки).
  • При чуждестранно юридическо лице собственик: извлечение от регистъра, корпоративно решение, декларация за UBO и доказателство за представителната власт.

Трябва ли свидетелство за съдимост?

Не за Търговския регистър. Свидетелството за съдимост не е сред документите, изисквани от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 за стандартна регистрация на ЕООД/ООД. Управителят подписва декларация по чл. 141, ал. 8–9 ТЗ вместо това.

Банката може да поиска свидетелство за съдимост като част от KYC. За гражданин на ЕС документ, обхванат от Регламент (ЕС) 2016/1191, е освободен от апостил и легализация, но може да е нужен заклет превод на български. За документ от трета държава може да са нужни апостил или легализация и превод.

Апостил, легализация и превод

Дали ви трябва апостил зависи от документа и държавата на издаване:

Ситуация Какво обикновено е нужно
Официален документ от държава по Хагската конвенция Апостил
Държава извън конвенцията или без приложимо изключение Консулска легализация
Официален документ от ЕС по Регламент (ЕС) 2016/1191 Освободен от апостил и легализация; превод може да е нужен
Извлечение от търговски регистър или търговски документ Не е обхванат от Регламент 2016/1191; апостил може да е нужен
Документ, който не е на български Заклет превод на български

Двустранен договор може да премахне легализацията за определени документи. Затова не приемайте, че една държава винаги изисква апостил, или че никога не изисква. Проверете конкретния документ и държавата преди подаване.

Firmify потвърждава маршрута за вашите документи преди плащане; не издава предварително правно становище за всяка държава.

ℹ️
Апостилът не заменя превода. Ако документът е на чужд език, Търговският регистър може да изиска заверен превод на български дори когато самият документ е с апостил.

Трябва ли да пътувате до България?

Обикновено за нотариуса, а понякога и за банката. Няма общо правило, че собственикът трябва да присъства физически за самото подаване в Търговския регистър.

  • Нотариален спесимен. Съгласието и образецът от подписа на управителя се заверяват нотариално по чл. 141, ал. 3 ТЗ. Стандартният маршрут е български нотариус. В някои случаи българско консулство в чужбина може да завери подписа — потвърдете предварително с консулството и Агенцията по вписванията.
  • Банков KYC. Банката решава дали за нерезидент е нужно лично присъствие. Някои банки приемат дистанционно онбординг за определени профили; много все още изискват посещение.
  • КЕП. Квалифициран електронен подпис може да се издаде дистанционно от доставчици като Evrotrust или B-Trust, при спазване на правилата им за идентификация.

Практичният маршрут за много учредители е едно пътуване: нотариус, банков KYC и при нужда издаване на КЕП в България. Ако не можете да пътувате, независим адвокат може да обсъди представителство и пълномощно — това е адвокатски маршрут, не самостоятелен пакет документи.

Маршрут За кого е Какво включва
Документи онлайн + едно пътуване Гражданин на ЕС/ЕИП, едноличен собственик, има КЕП Нотариус и банка при едно пътуване; подаване с КЕП
Едно пътуване + легализация Гражданин извън ЕС или без КЕП Апостил/легализация и превод, после нотариус и банка
С адвокат Фирма собственик, trustee или не можете да пътувате Представителство, пълномощно и координация на документите

КЕП и ЛНЧ

Квалифицираният електронен подпис (КЕП) позволява онлайн подписване и подаване. КЕП, издаден в друга държава от ЕС, се признава в България по eIDAS (Регламент (ЕС) 910/2014, чл. 25, ал. 2–3). Техническата настройка на портала на Търговския регистър трябва да го приеме — проверете преди подаване. Evrotrust и B-Trust са обичайните български доставчици.

Чуждестранните учредители често питат за български личен номер:

  • ЕГН — за български граждани и някои постоянно пребиваващи.
  • ЛНЧ — личен номер на чужденец, използван от НАП, банки и някои електронни услуги.

Не са нужни и двата. Дали ви трябва ЛНЧ преди регистрацията зависи от статута ви и от конкретната институция или доставчик. Проверете с доставчика на КЕП, банката и НАП, преди да купувате подпис или да планирате пътуване.

Капитал, банкова сметка и адрес

Минималният капитал е 1 EUR. Банковият документ трябва да показва вноската по чл. 119, ал. 1, т. 4–5 ТЗ:

  • капитал, равен на минимума — внася се 100%;
  • капитал над минимума — внася се най-малко 70%.

Правилото за 70% важи и за ЕООД, и за ООД. Остатъкът може да се внесе по-късно при условията в учредителния документ, в срок до две години от вписването (чл. 115, т. 4 ТЗ).

Откриването на набирателната сметка е банков онбординг, не формалност по регистрацията. За нерезидент банката може да поиска:

  • паспорт и доказателство за адрес;
  • документи за дружеството и информация за UBO;
  • доказателство за произход на средствата и на имуществото;
  • проверка за санкции и PEP;
  • посещение в клон.

Някои банки приемат дистанционно онбординг за определени профили; много не. Банката решава, а Firmify не гарантира откриване на сметка. Вижте ръководството Откриване на фирмена банкова сметка.

Дружеството трябва да има адрес на управление в България, който е реален и достъпен. Обичайното доказателство е наемен договор, документ за собственост или съгласие от собственика. Виртуален офис може да работи, ако отговаря на законовите и практическите изисквания — адресът не трябва да е пощенска кутия, която не приема официална кореспонденция.

След регистрацията: ЕИК, БУЛСТАТ, НАП и данъци

С вписването в Търговския регистър дружеството получава ЕИК. Данните се вписват служебно в регистър БУЛСТАТ по чл. 10, ал. 2 ЗРБ. Отделно заявление в БУЛСТАТ за дружество не се подава. Служебното вписване е с дължима такса, която се плаща след уведомлението (чл. 10, ал. 4 и 7 ЗРБ).

БУЛСТАТ регистрацията е относима към физически лица и самоосигуряващи се, които не се вписват в Търговския регистър. Не смесвайте двата маршрута.

Данък Ставка Бележки
Корпоративен данък 10% Върху данъчната печалба на българското дружество
Данък дивидент за физически лица 5% Окончателен данък по чл. 38, ал. 1 и чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ; спогодба може да го намали
ДДС 20% Задължителна регистрация над 51 130 EUR оборот за текущата календарна година (чл. 96, ал. 1 ЗДДС); за определени услуги през граница се прилага чл. 97а
Данък при източника върху други доходи Варира Дивиденти, лихви, авторски и технически услуги може да подлежат на удържане; спогодбите може да го намалят

Това е обобщение, не индивидуален данъчен съвет. Данъчното резидентство на собственика, спогодбата с тази държава и реалната дейност на дружеството определят крайния резултат. Ако управителят живее в чужбина, приложимият осигурителен режим може да зависи от координацията в ЕС или от двустранен договор — потвърдете със специалист. Вижте Данъци за фирма в България и Осигуряване на управител на ЕООД.

След регистрацията обикновено са нужни:

  • откриване или преобразуване на фирмената банкова сметка;
  • регистрация в НАП, когато е приложимо;
  • счетоводство и payroll;
  • регистрация по ДДС при надвишаване на прага или при нужда от регистрация по чл. 97а.

Чести грешки на чуждестранните учредители

  1. Да приемат, че свидетелство за съдимост е задължително за Търговския регистър. Не е; банката може да го поиска отделно.
  2. Да използват грешна форма на името. Фирменото наименование трябва да съвпада буквално със запазеното име и учредителните документи, включително правно-организационната форма.
  3. Да подадат незаверен спесимен. Нотариалната заверка е отделно изискване от електронния подпис.
  4. Да внесат грешна сума. 100% при минимума, 70% над минимума — за ЕООД или ООД.
  5. Да планират дистанционна банкова сметка без проверка. KYC за нерезиденти е специфичен за всяка банка.
  6. Да забравят доказателството за адрес. Адрес без правно основание може да доведе до отказ или последваща корекция.
  7. Да смесват регистрацията с разрешение за пребиваване. Това са отделни производства.

Ако искате първо да подредите решението — гражданство, апостил, нотариус, банка и КЕП — прочетете Фирма от чужбина: 5 решения преди да платите.

⚠️
Този материал е обща информация, не правен или данъчен съвет. Търговският регистър и банката решават всеки конкретен случай. Firmify подготвя документи и указания за подаване; не гарантира вписване или банкова сметка.

Често задавани въпроси

Да. Няма обща забрана граждани на ЕС/ЕИП или трети страни да притежават ЕООД или ООД. Някои регулирани дейности (например отбрана, радио/телевизия или хазарт) изискват лиценз и може да имат допълнителни условия. Разликата е в документите: самоличност, легализация, превод и понякога български личен номер.

Обикновено за нотариалния спесимен. Българско консулство в чужбина може да завери в някои случаи — потвърдете предварително. Банката решава дали нерезидентът трябва да присъства за KYC. Ако не можете да пътувате, адвокат може да обсъди представителство и пълномощно.

Зависи от документа и държавата на издаване. Официални документи от ЕС по Регламент (ЕС) 2016/1191 са освободени от апостил и легализация между държавите членки, но извлеченията от търговски регистър и търговските документи не са обхванати от регламента. За документ от трета държава може да са нужни апостил или консулска легализация и заклет превод.

Не за Търговския регистър. Управителят подписва декларация по чл. 141, ал. 8–9 ТЗ. Банката може да поиска свидетелство за съдимост като част от KYC.

КЕП, издаден в друга държава от ЕС, се признава в България по eIDAS (Регламент (ЕС) 910/2014, чл. 25, ал. 2–3). Техническата настройка на портала на Търговския регистър трябва да го приеме — проверете преди подаване.

Не. Регистрацията на фирма и имиграцията са отделни производства. Българската фирма не ви дава автоматично право да живеете в България.

Всички ръководства

Полезна ли беше тази статия?